Тази туршия винаги ми напомня за леля ми. Някъде назад (много назад) в спомените от моето детство, даде на мама няколко буркана, защото у тях никой не я хапвал. И тогава и сега за туршия не премирах (освен карфиола!), но тази помня ми се стори много вкусна, въпреки чесъна, който ако сега ползвам ограничено, тогава бе повратната съставка за нещо, което няма да ям. Каквото и да става.
През годините никъде не съм я опитвала, питала съм и познати, но даже не бяха чували за това, което обяснявах. Защото тази туршийка няма вкус на т.нар "слънчева туршия с домати", доматките не стоят твърди и въобще... съвсем различен вкус.
Леля ми почти не си спомняше, че някога е правила зимнина, а за рецепта и да не говорим.
Но преди две години, заедно с рецептата за "Дунавската салата" (също търсена от мен), рецептата просто се появи случайно. В началото не бях сигурна дали е тя, но след като я адаптирах за моя вкус се превърна.
Изберете по-дребни зелени домати, ако обичате повече чесън - сложете повече, общо взето това важи и за другите съставки.
Аз не правя много бурканчета, но ако сте по-голямо семейство увеличете пропорционално съставките.
Доматите се измиват добре. Не е нужно да се отстранява мястото, където е била дръжката. Нарязват се на полумесеци (например с дебелина 0,5 см в широката част) и се слагат в голяма тава. Подобно на начина, по който престояват плодовете за сладко, посипваме зелените домати със захарта и солта. Така престояват 2-3 часа, след което ги отцеждаме добре.
Сокът, който се е образувал от доматите, заедно с олио, оцет, подправки, се слагат в тенджера, оставяме да ври 1 минута и изключваме.
В буркан, слагаме на дъното стрък копър (поне педя дълъг), до средата нареждаме домати, пак слагаме копър +една скилидка чесън и отново домати и копър. Заливаме с изстиналата марина
Бурканите се затварят добре с капачки и се заварят за 5-6 минути
Заварянето представлява, нареждане на бурканите в дълбок съд, който да ги покрие с вода. След завиране се изчакват определените минути. По този начин буркана се вакумира и продуктите не се развалят.
Кога можем да хапваме туршийката е логичен въпрос. При слънчевата туршия това може да се случи след седмица, две. Тъй като при тази не знаех, колко време е нужно я отворих след 30 дни и беше чудесна.
През годините никъде не съм я опитвала, питала съм и познати, но даже не бяха чували за това, което обяснявах. Защото тази туршийка няма вкус на т.нар "слънчева туршия с домати", доматките не стоят твърди и въобще... съвсем различен вкус.
Леля ми почти не си спомняше, че някога е правила зимнина, а за рецепта и да не говорим.
Но преди две години, заедно с рецептата за "Дунавската салата" (също търсена от мен), рецептата просто се появи случайно. В началото не бях сигурна дали е тя, но след като я адаптирах за моя вкус се превърна.
2 кг дребни зелени домати
15 зърна черен пипер,
3-4 зърна бахар
100 гр олио
200 гр винен оцет
(6 градусов)
100 гр сол
1 китка пресен копър
120 гр захар
5-6 скилидки чесън
15 зърна черен пипер,
3-4 зърна бахар
100 гр олио
200 гр винен оцет
(6 градусов)
100 гр сол
1 китка пресен копър
120 гр захар
5-6 скилидки чесън
Изберете по-дребни зелени домати, ако обичате повече чесън - сложете повече, общо взето това важи и за другите съставки.
Аз не правя много бурканчета, но ако сте по-голямо семейство увеличете пропорционално съставките.
Доматите се измиват добре. Не е нужно да се отстранява мястото, където е била дръжката. Нарязват се на полумесеци (например с дебелина 0,5 см в широката част) и се слагат в голяма тава. Подобно на начина, по който престояват плодовете за сладко, посипваме зелените домати със захарта и солта. Така престояват 2-3 часа, след което ги отцеждаме добре.
Сокът, който се е образувал от доматите, заедно с олио, оцет, подправки, се слагат в тенджера, оставяме да ври 1 минута и изключваме.
В буркан, слагаме на дъното стрък копър (поне педя дълъг), до средата нареждаме домати, пак слагаме копър +една скилидка чесън и отново домати и копър. Заливаме с изстиналата марина
Бурканите се затварят добре с капачки и се заварят за 5-6 минути
Заварянето представлява, нареждане на бурканите в дълбок съд, който да ги покрие с вода. След завиране се изчакват определените минути. По този начин буркана се вакумира и продуктите не се развалят.
Кога можем да хапваме туршийката е логичен въпрос. При слънчевата туршия това може да се случи след седмица, две. Тъй като при тази не знаех, колко време е нужно я отворих след 30 дни и беше чудесна.
0 коммент.:
Отправить комментарий